Красотата
на скъпоценните камъни е впечатлявала човека от незапомнени времена. Във всички
култури и общества скъпоценните камъни
сa заемали особено почитано място и са били не само белег на благополучие, но
се е вярвало, че придават определени качества на собственика си, че му
осигуряват защита и благословение.
Използването
на кристали и скъпоценни камъни за лечение датира вероятно от времето на
Атлантида. Окултните източници твърдят, че там това изкуство е било развито до
съвършенство. Кристалите са били използвани също и за предавател и приемател на енергия. В
арабската и древната източна медицина лечебният ефект на кристалите е бил също
добре познат.
Известно
е, че в Европа това знание е било възродено от тайното братство на
розенкройцерите, които са били най-добрите алхимици и лечители на
средновековието. Има основания, обаче да се предполага, че предшествуващото ги
духовно течение на богомилите е притежавало такова знание, идващо
непосредствено от Атлантида.
Дванандесет
скъпоценни камъка заемат специално място в Библията, често ги наричат “свещени камъни” поради това, че символизират дванадесетте основи на небесния Ерусалим,
отговарят на дванадесетте израилеви племена, на дванадесетте апостоли на
Христа, на дванадесетте зодиакални знака
и съответно на дванадестте часа от денонощието. Те се изброяват два пъти
в Библията. Един път във връзка с нагръдника на първосвещеника Авраам, който е
изработен според указанието, което Господ е дал на Мойсей, и чието описание е изключително подробно. Върху
всеки камък е написано името на едно от израилевите племена. Библейският текст
твърди, че указанията за изработката на нагръдника са дадени на Мойсей от
Господа, те заемат цялата 28 глава от Изход.