Някога имало едно
кралство. Един ден кралят се прибирал от лов, и застигнал на пътя една
съсухрена старица, която едвам пъплела. Съжалил я кралят, спрял коня и я
запитал: - „Къде отиваш, бабо?” - „Ей,
там към онова кралството съм тръгнала, сине, но сили не ми останаха.” Метнал я кралят на коня зад себе си и я превел
през крепостните стени, където й помогнал да слезе. Когато я спуснал на земята,
тя се изправила пред него и казала: „Кралю, аз съм чумата.” Заскубал си косата
кралят, завайкал се, че докарал чумата на собствения си кон, но тя му казала: „Слушай
ме. От благодарност, че ми помогна, обещавам,че ще уморя само 1000 души.
Тръгнала чумата от къща
на къща, всеки ден измирали хотара: 1000, 2000, 5000 ...когато броят стигнал
десет хиляди, кралят, разярен тръгнал да я търси. Намерил я в един беден дом и
закрещял: „Ти ме измами! Наруши обещанието си. Десет хиляди умряха вече.”
Чумата се изправила и спокойно отвърнала: „Кралю, аз спазих обещанието си и
уморих само 1000. Останалите умряха от страх.”
