28 декември 2018 г.

В дните на прехода. Пред портала!


Дните  между Рождество на 24 декември и Йордановден на 6 януари са специални. В българската народна традция са известни като „мръсните дни”, а в духовните традиции на много народи се говори за дванадесетте святи нощи. Какво може да е общото?
В тези дни и нощи е изтъняла границата между световете. Според Учителя Беинса Дуно тя изобщо е една хилядна от милиметъра, този и „онзи” свят са вплетени един в друг. И зависи от нас до кой свят ще се докоснем. Дали ще усетим пакостливото присъствие на духчета или ще ни погали ангелско крило.  В два предишни материала писах за зимното слънцестоене и Новораждането, за цикъла, който се завърта отново и отново всяка година. Тази година преходът 2018-2019, маркиран от Рождество и Йордановден е особен, силен. Краят му е ознаменуван с новолуние и слънчево затъмнение в Козирог, като Сатурн присъства заедно с Луната и Слънцето в собствения си знак.

20 декември 2018 г.

Новораждане


Утрешното зимно слънцестоене е празник на новораждането. Всяка година отново и отново в студа и мрака се ражда новата светлина. Във външния свят става нещо, което ни подсказва необходимостта от вътрешния процес на духовно обновяване. Размислите върху съответствието външен – вътрешен свят ме отведоха към беседата  „Да се роди” на Учителя Беинса Дуно, част от която помествам.  Космичният свят и небесните йерархии са представени у нас. 
„Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." Йоан 3:3
Царството Божие е стремеж на човешката душа, а цел и смисъл на човешкия живот. " Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух.

15 декември 2018 г.

Когато колелото на годината спира


Зимното слънцестоене е една от кардиналните точки в природния годишен цикъл. Тази година то ще настъпи на 22.12 в 0ч. 23 мин. за България.
Тези три дни от 22 до 24 включително са нй-късите през годината, с най-дългите сенки през деня.
Представете си едно виенско колело. В тези три дни ние сме в най-ниската му точка, колелото леко е забавило ход, спряло е за момент, за да тръгне нагоре. Това е зимното слънцестоене. След шест месеца, на 22-24 юни ще сме се изкачили на върха на колелото и ще се наслаждаваме на изобилна светлина и топлина.
А сега, сега цялата природа е затаила дъх, събрала се  е в себе си, преди да се разгърне с нова сила, стимулирана от слабичкото още Слънце. Така го усещаме в нашите географски ширини. В сърцето на тъмнината и студа да не угасва светлината. Бъдникът гори цялата нощ в огнището. Това е, което всъщност празнуваме по Коледа.Символизирано е с раждането на едно дете. Повикът е да се взрем дълбоко в себе си, в онази наша най-нежна, топла, доверчива детска същност. Тя е слаба във външия свят, но точно тя е Божествената сила вътре в човека. Силното изглежда слабо, а това, което ни се струва силно тук, е всъщност слабо във висшите светове.
Кога е роден Младенецът Иисус? Смята се,че е под зодиакалния знак Риби. Но целият християнски свят празнува точно сега раждането на едно дете, олицетворило Любовта, толкова всеобхватна и всемогъща, че  съзнанието ни не може да я обхване. Любовта, която с върховна саможертва ще преобрази цялата аура на планетата и ще обърне човешкото развитие във възходяща посока. Човешкият ум е устроен така, че  работи с образи. Образът на едно Божествено дете, което се ражда на Земята за да победи мрака, е храна за всяка човешка душа. За всяка! Независимо дали изобщо изповядва някаква религия. Човешката душа, заключена в материята се нуждае от този образ, за да възобнови силата си тук и сега.

12 декември 2018 г.

ЗВЕЗДИТЕ


Искаше ми се да споделя
нещо, носещо атмосферата на идващите празници и се сетих за моя любима беседа „Видяхме звездата.” През  2015 г. с ИК „Хермес направихме една книжка „Вяра, Надежда, Любов”, в която събрахме някои знакови беседи на Учителя, една от най-любимите ми е точно тази. Ето малък откъс от беседата „Видяхме звездата”.
Всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека е неговата звезда. И когато ще се ражда дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия звезди са големи като слънца. Сега ще кажете: Ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате. Някои от вас ще ги виждат след 4000 години; други – след 2000 години; трети – след 1000 години; четвърти – след 500 години, а някои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на време. За да се прояви човешката душа се изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци.

5 декември 2018 г.

Подаръче и чудеса!


Днес, на Никулден се замислих за чудесата. Името на Свети Никола е свързано и с чудесата, и с даровете, и с щедростта. Ако се прочете житието на светеца ще разберем защо. Но във всеки могъщ образ в колективната човешка душа е вложено по-дълбоко съдържание, отвъд канона.

Тук трябва да е очакването по детски на Чудо. И на подаръче. Нали Санта Клаус, който изпълнява желанията ( и който по телевизията подарява телефончета - смайлче) е произлязал от този образ. В Западна Европа на този ден децата получават подаръци. Питала съм: „Ами на Коледа?” Казват ми: „Е, пак...” Получването и подаряването носят в себе си радост и за двете страни. Така, че не е излишно, да си дарим по нещо и сега, и на Коледа, и на Нова година. На утрешното новолуние в Стрелец се възлагат много очаквания, но те няма как да ни се случат, ако не сме приготвили душата си за дар и чудо.
Сега детето у нас, се подава изпод ежедневната ни маска и плахо се надява на чудо и на подаръче. Да му ги дадем! Огледайте се за чудеса наоколо. Да не бързаме, улисани в много важните си работи. „Възрастните са скучни” – каазва малкият принц. 
Отворете си очите и погледнете наоколо. Например врабчетата. Каква сила има в крачетата им за да подскочат по-високо от ръста си? Опитайте се, за радост  на минувачите да скочите като врабче.
 Ами снежинките? Може да съзерцаваме една снежинка докато се стопи в ръката ни. Казват, че няма две еднакви, не съм проверявала, но може да прегледате няколко милиона. 
А дърветата? Защо някои олисяха напълно, а други още се зеленеят?
Хайде да изброим няколко чудеса през този ден и да направим няколко. 
Предлагам да си подарим на деня на Свети Никола вълшебни очила за малките чудеса на деня. И ако през деня не видите поне три на брой, значи сте безнадеждно остарели и сбръчкани. И ще смятате, че като сте сложили шаран на трапезата, празникът е готов. А той е повече от един шаран...

Да, и чувалът с подаръци е отворен и оттам се подават разни неща: една мелодия от младостта, няколко танцови стъпки, малко смях с приятел, едно кафе с колегата – наздраве!, един телефонен разговор, от който ти става светличко,  един поглед, който ти стопля сърцето!  Може да е и нещо по-веществено, като един бонбон. Или чаша вино. ( оставям по-едрите, като  телефоните, телевизорите и прахосмукачките на  Дядо Коледа от телевизията). Ние сме по малките работи. Те не овехтяват, не се чупят, не се развалят.
 И пожелавам да започнат да ни се сбъдват разни неща, и като се започне от сега, та „до година до амина...” До амина на мен ми звучи като завинаги.
Пожелавам на всеки сбъдване! Нещо, което е съхранено от детството дълбоко в душата, забравено и съвсем „непрактично”.   Има една прекрасна повест на Ал. Грин „Алените платна”.   За една сбъдната мечта, идваща от едно чисто детско сърце и носена с пълна вяра! Но мечтата трябва да е само една. И вярата да бъде безусловна.
Честит празник Никулден!