20 септември 2018 г.

Есенното равноденствие



         

         Есенното равноденствие  тази година ще настъпи на 23 септември, в 4:54 за България.
 То е една от четирите кардинални точки в природния годишен цикъл. Слънцето пресича небесния екватор, денят и нощта приблизително се изравняват.
Предстaвям откъс от статия на Б.Боев за празниците на природата, публикувана в сп. "Житно зърно" 1/1999 

 "За нас Природата е нещо велико не само по своето устройство , но и по онази интелигентност и върховна разумност,които тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват атомите на великия свят.
          За да разберем празниците на Природата, трябва да променим отношението си към нея – трябва да я разглеждаме като жив организъм със свои форма, съдържание и смисъл. Да имаме представа от нейната форма,това означава да изучаваме всичките и форми, от съдържанието и – да изучаваме енергиите, които функционират в нея, а за да познаем смисъла е нужно да разберем какви разумни същества  стоят зад енергиите и формите.
              Природата не обича покоя и застоя. В нея съществува вечно движение и творчество, които се направляват от законите на разума.В тези закони забелязваме определен ритъм,периодичност, които са част от самата същност на Битието.
     

1 септември 2018 г.

Човекът сред природата

Честит първи септември! 
Нека идващата есен да ни донесе добри плодове!  
Споделям няколко размисли от Михаил Пришвин - един писател, посветен в тайните на Природата. 


Септември. Утрото е влажно, но небето обещава светъл ден. Денят изтича от нощта, както река от тъмен лес.

*

Есенни зори. И сутрин, и вечер заревото е жълто като зряла ябълка. В тия есенни дни надвечер жълтото небе силно заруменя и от това сякаш стана по-топло. Жълтозелената заря завършваше с неясно синя ивица, зад която се скриваше слънцето.

*

Ние можем дотолкова да се вживеем в природата, че когато се изправим до мравуняка и позовем по име позната мравка, то тя да остави за минутка своята работа и да дотича да ни поздрави.

*

Никой не умее така да се притаява, както водата, но и човешкото сърце понякога се скрива много надълбоко и оттам светва като заря над голяма тиха вода. Затаява се сърцето на човека и от това се ражда светлина.

*