Есенното равноденствие

         

         Есенното равноденствие  тази година ще настъпи на 23 септември, в 4:54 за България.

 То е една от четирите кардинални точки в природния годишен цикъл. Слънцето пресича небесния екватор, денят и нощта приблизително се изравняват.

Предстaвям откъс от статия на Б.Боев за празниците на природата, публикувана в сп. "Житно зърно" 1/1999 

 "За нас Природата е нещо велико не само по своето устройство , но и по онази интелигентност и върховна разумност,които тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват атомите на великия свят.

          За да разберем празниците на Природата, трябва да променим отношението си към нея – трябва да я разглеждаме като жив организъм със свои форма, съдържание и смисъл. Да имаме представа от нейната форма,това означава да изучаваме всичките и форми, от съдържанието и – да изучаваме енергиите, които функционират в нея, а за да познаем смисъла е нужно да разберем какви разумни същества  стоят зад енергиите и формите.

              Природата не обича покоя и застоя. В нея съществува вечно движение и творчество, които се направляват от законите на разума.В тези закони забелязваме определен ритъм,периодичност, които са част от самата същност на Битието.

     

Човекът сред природата

Честит първи септември! 
Нека идващата есен да ни донесе добри плодове!  
Споделям няколко размисли от Михаил Пришвин - един писател, посветен в тайните на Природата. 

Септември. Утрото е влажно, но небето обещава светъл ден. Денят изтича от нощта, както река от тъмен лес.

*

Есенни зори. И сутрин, и вечер заревото е жълто като зряла ябълка. В тия есенни дни надвечер жълтото небе силно заруменя и от това сякаш стана по-топло. Жълтозелената заря завършваше с неясно синя ивица, зад която се скриваше слънцето.

*

Ние можем дотолкова да се вживеем в природата, че когато се изправим до мравуняка и позовем по име позната мравка, то тя да остави за минутка своята работа и да дотича да ни поздрави.

*

Никой не умее така да се притаява, както водата, но и човешкото сърце понякога се скрива много надълбоко и оттам светва като заря над голяма тиха вода. Затаява се сърцето на човека и от това се ражда светлина.

*