26 април 2018 г.

Скъпоценните камъни


Красотата на скъпоценните камъни е впечатлявала човека от незапомнени времена. Във всички култури и общества  скъпоценните камъни сa заемали особено почитано място и са били не само белег на благополучие, но се е вярвало, че придават определени качества на собственика си, че му осигуряват защита и благословение.
Използването на кристали и скъпоценни камъни за лечение датира вероятно от времето на Атлантида. Окултните източници твърдят, че там това изкуство е било развито до съвършенство. Кристалите са били използвани също и за  предавател и приемател на енергия. В арабската и древната източна медицина лечебният ефект на кристалите е бил също добре познат.
Известно е, че в Европа това знание е било възродено от тайното братство на розенкройцерите, които са били най-добрите алхимици и лечители на средновековието. Има основания, обаче да се предполага, че предшествуващото ги духовно течение на богомилите е притежавало такова знание, идващо непосредствено от Атлантида. 
Дванандесет скъпоценни камъка заемат специално място в Библията, често ги наричат “свещени камъни” поради това, че символизират дванадесетте основи на небесния Ерусалим, отговарят на дванадесетте израилеви племена, на дванадесетте апостоли на Христа, на дванадесетте зодиакални знака  и съответно на дванадестте часа от денонощието. Те се изброяват два пъти в Библията. Един път във връзка с нагръдника на първосвещеника Авраам, който е изработен според указанието, което Господ е дал на Мойсей, и  чието описание е изключително подробно. Върху всеки камък е написано името на едно от израилевите племена. Библейският текст твърди, че указанията за изработката на нагръдника са дадени на Мойсей от Господа, те заемат цялата 28 глава от Изход.
28:…16.той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк.;
17. нареди на него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд – това е първи ред;
18.втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19.трети ред- опал, ахат и аметист;
20.четвърти ред:хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезда
(Библия,изд. на Св. Синод на Българската църква, 1982г.)

 Дванадесетте камъка се изброяват и в “Откровението на Йоан”като основи, върху които е изграден Небесният Ерусалим. (21:10)
Откровение, 21: 10- “…и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето – от Бога … Стените на града имаха дванайсет основи, а върху тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнеца….Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа –яспис, втората – сапфир, третата – халкидон(халцедон), четвъртата – смарагд (изумруд), петата – сатдоникс, шестата – сардий (сардер), седмата – хризолит, осмата – берил, деветата – топаз, десетата – хризопраз. Единайсетата – хиацинт, дванайсетата – аметист.

Изброените камъни обаче се различават от тези на нагръдника. Трудността в идентифицирането на камъните идва от това, че древните са ги наименували според цвета им с имена, различаващи се от днешните минералогични класификации. Такова например е объркването по отношение още на първия от тях – сардер, който е бил червен камък и е популярен сега като червената разновидност на хиацинта – карнеол. Под името карбункул или антракс също се подразбира някакъв вид камък с тъмночервен цвят, “на тлеещ въглен” – изследователите предполагат гранат.
Диамантът не фигурира в по-ранните източници и е добавен по-късно в някои описания на нагръдника.


Според някои еврейски източници (“Тора” от Ixб. До Р. X.) дванадесетте камъка имат следното название с кореспондиращо название на племе и характерен цвят.
1. Одем – червен минерал, просветляващ, вероятно сардер или червената разновидност на халцедона – карнеол.
Рувим
червен
2.Питда – може да бъде топаз, оливин, хризолоит
Симеон
зелен
3.Барекет – смарагд
Левий
Бял, черен, червен
4. Нофек  - минерал, с цвят на тлеещ въглен, обозначаван като антракс или карбункул – може би е гранат.
Юда
Черен
5 Сафир- сапфир
Исахар
небесносин
6.Яхалом или яшфе - В средновековните текстове е превеждан като яспис или оникс, а в по-късни преводи и като диамант.
Забулон
бял
7.Лешем – вероятно се касае за хиацинт
Дан
син
8.Шебо- почти всички преводи го интерпретират като ахат
Гад
сив
9. Ахлама –аметист
Нефталим
тъмночервен
10.Таршиш –интерпретира се като хризолит
Асир
перлен (?)
11.Шохам – берил
Йосиф
Черен*
12.Яшфе – вероятно оникс
Вениамин
Многоцветен*
* вероятни има грешка при преписването на текста, тъй като берилът може да приеме много цветове, докато ониксът е черен(б.ред.) 
В най-ранната старогръцка версия на Библията намираме следните указания на минералния вид в пекторала на първосвещенника
1.сардер
2.топаз
3.смарагд
4.антракс
5.сапфир
6.яспис
7.лигур
8..ахат
9.аметист
10.хризолит
11.берил
12.оникс
В Симеоновия сборник от 10 век(по Светославовия препис от 1073г.) изписването на дванадесетте сакрални минерала от пекторала на първожреца е както следва:
1.     Съаридон 
2.     Пазнон 
3.     Змарагдъ (
4.     антраксъ
5.     сапфиръ
6.     иасписъ
7.     оуакинфъ
8.     ахатис
9.     амефусакии
10.  хрусолифъ
11.  виролулионъ
12.  онухион

Връзката между дванадесетте скъпоценни камъка, дванадесетте зодиакални знака и израилевите племена според източник, отнасян към тайните книги на богомилите
167. Книга за домовете разглежда 12-те зодиакални дома в техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Исус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове).
168. Той бива воден на Голгота като на празник - от 12 града му пращат дарове. Но, когато го приковават към кръста, той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, духът му посещава 12 -те кръга на Ада.
169. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: да се предадат на българската легенда отсенките на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура.
170. Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек,коленото на  Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.
171. Втория кръг (Телец) е Шар, плодородието, Девата на любовта с рога на главата, яздеща апис. Там е шията на Човека, племето на Исакар, държащ покорен осел; негов знак е Ахатът.
172. Третият кръг (Близнаци) е Теомим, съюзът - двамата близнаци, избили оскърбителите.Там са ръцете на Човека, племената на Симон и Леви, държащи меч и брадва. Негов знак е Берилът.
173. Четвърти кръг (Рак) е Сартан, привързаностите - рак на гърдите на Изис. Там е коремът на Човека, племето на Забулон, държащ кораб. Негов знак е Изумрудът.
174. Пети кръг (Лъв) е Ариел, силата - разярен лъв, згрявящ земните семена. Там е сърцето на Човека, кляното на Юда, държащ лъва и магичен скиптър. Негов знак е Рубинът.
175. Шести кръг (Дева) е Ветулех, чистотата, момиче с клас. Там е слънчевият възел на Човека, коляното на Апора, държащ тайна. Негов знак е Ясмитът*
вероятно грешка при преписването – става въпрос за яспис(б.ред) .
176. Седми кръг (Везни) е Мознаим, правдата, жена с вързани очи. Там са бедрата на Човека, коляното на Дан, държащ скрижали и книгата на Енох.  Негов знак е Брилянтът.
177. Осмия кръг (Скорпион) е Акреб, изпитанието, змията на дървото. Там са половите органи на Човека, коляното на Гад, държащ въже и бич. Негов знак е Топазът.
178. Деветият кръг е (Стрелец) е Кещат, отплатата, Центавър с опънат лък. Там са слабините на Човека, коляното на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Негов знак е Карбункулът.
179. Десетия кръг (Козирог) е Геди, грехът (Тайната), козел с рана на гърлото. Там  са колената на Човека, племето на Нафталин, държащ сърна и свирка. Негов знак е Оникс.
180. Единадесети кръг (Водолей) е Дели, съдът, урна с вода. Там са прасците на Човека, коляното на Рувим, държащ амфора. Негов знак е Сапфирът.
181. Дванадесети кръг (Риби) е  Догим, потопът, две риби. Там са стъпалата на Човека, колената на Ефраим е Манасий, приемащи кръщение. Негов знак е Хризолитът.


Една гледна точка, която прониква зад студената стена на всеки от дванадесетте камъка за до открие пулсиращия живот в него – тази на Света Хилдегард от Бинген, прочута с ясновидските си и лечителски способности.

ХИЛДЕГАРД ФОН БИНГЕН
Из книгата ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ изд. Интергеоресърс. 1993г.

АМЕТИСТ
Аметистът расте, когато около слънцето има кръг, подобен на пръстен. Това е предизвестие за някаква промяна в одеждите на Господа….
Той е топъл и огнен, но и малко въздушен, защото по времето, когато има кръг около слънцето, въздухът е леко прохладен.
Ако човек има петна по лицето, нека сгорещи вода над огъня и подържи камъка над нея, за да се смесят изпаренията му с водата. После да сложи камъка в тази вода и измие лицето си с нея. Ако го прави често, кожата на лицето му ще стане нежна и ще придобие хубав цвят.

АХАТ
Ахатът произлиза от пясъка на морето, което се простира от изток на юг. Той е топъл и огнен. Въпреки това силата му идва повече от въздуха и водата отколкото от огъня.
Ако някой носи този камък със себе си, нека го държи върху голата кожа за да се стопли. Естествената му сила ще придаде сръчност и благоразумие на този човек, а словата му ще бъдат умни, защото ахатът се ражда от огън, въздух и вода.
…някои скъпоценни камъни, сложени върху кожата, дават на човека здраве и разум. Който има епилепсия, или е лунатик, трябва винаги да носи ахат, който се допира върху кожа5а му, и ще се почувства по-добре.

БЕРИЛ
Берилът е топъл. Той расте от пяната на водата всеки ден между третия и обедния час, когато тя е силно нагрята от слънцето. Силата му идва повече от въздуха и водата, отколкото от огъня, въпреки това той е и малко огнен.
Който носи камъка със себе си и често го държи в ръка, трудно влиза в разпри с други хора, той не е свадлив, а остава спокоен.

ДИАМАНТ
Диамантът е топъл. Той се ражда в определени планини на юг…от тези скали понякога се чува туптящ грохот,сякаш бие голямо и силно сърце. Тъй като диамантът, още преди да е станал голям, е силени твърд, скалите в тези планини се разцепват на местата, където има диамант, и той, подобно на чакъла, пада във водата
Силата му е толкова голяма, и от такъв характер, че превъзмогва лошотията и злото.
Дяволът е враг на този камък, защото не се подчинява на силата му.

КАРБУНКУЛ
Карбункулът расте при лунно затъмнение. Ако нещо му е противно, се стреми да изчезва. Поради това той понякога изглежда тъмен, тогава по Божията повеля предрича глад, чума или промени в правителството. В такъв случай слънцето поставя езика си в устата на луната, за да я събуди от смъртта, тъй като вече е мъртва. В този час се създава карбункулът. Затова блясъкът му идва от огъня на слънцето по времето, когато кара луната да пълнее, така, че да свети повече през нощта.
Така този камък прогонва много различни болести от човека и ги побеждава.
С карбункул или антракс вероятно е бил обозначаван гранат (в някои източници -или рубин).

ОНИКС
Ониксът е топъл. Той расте към третия час на деня при гъсти облаци, когато слънцето грее силно, а облаците го замъгляват така, че то да не може да пробие през водните маси. Той не съсдържа много огнена жар, затова пък притежава топлината на въздуха. Произхода си дължи на слънцето, а втвърдяването си, на различните облаци. Поради това той е ефикасно средство против болести, които идват от въздуха.
Който има болно сърце или бодежи в страните, трябва да стопля оникс в ръцете или с тялото си.
Ако човек страда от депресии, трябва да гледа оникс съсредоточено, а после да го слага в устата. Депресията ще изчезне.

САПФИР
Сапфирът е топъл. Той расте по обяд, когато слънцето вече е толкова силно, че поради жегата въздухът е почти неподвижен. Заради преголямата горещина лъчите на слънцето проникват по-слабо през въздуха, а блясъкът му не се вижда така добре, както когато въздухът е по-хладен. По тази причина сапфирът е мътен, той е по-скоро огнен, а не прилича на въздуха и водата.
Той олицетворява безрезервната любов към мъдростта.

СМАРАГД
Смарагдът расте в ранно утро, т.е. при изгрев слънце, когато слънцето набира сили и започва своята обиколка. По това време зелената трева по земята защото въздухът е още прохладен, но слънцето е вече топло. Тогава растенията всмукват свежестта така жадно, както агнето млякото, тъй че топлината на деня едва стига, за да стопля и подхранва тази свежест през целия ден така, че да действа оплождащо и да роди плодове. Поради това смарагдът е добро средство против всички недъзи и болести, защото се ражда от слънцето, а веществото му произлиза от чистия въздух.

САРДОНИКС
Сардониксът е топъл. Той расте всеки ден от края на шестия до малко след началото на деветия час. Слънцето го стопля тъкмо тогава, когато свети най-ясно, защото по това време въздухът вече леко се захлажда. Затова сардониксът съдържа повече от огъня, отколкото от въздуха и водата. По природа притежава голяма сила и укрепва петте сетива на човека. Той може да ги лекува, защото се ражда, когато слънчевата светлина не е потъмнена от нищо.

Сардониксът е халцедон с кафяви и бели цветове –б.ред.


САРДЕР
Сардерът расте следобед при силни дъждове, през есента, когато шумата на широколистните дървета започва да увяхва. Защото тогава слънцето все още грее силно, а въздухът е прохладен и слънцето го топли с червения си цвят. Затова самият той под влиянието на въздуха и водата е чист и добре темпериран с блага и мека топлина. Силата му предотвратява ужасните епидемии.
Ако човек вследствие на една или друга епидемия има толкова силно главоболие, че е на ръба да полудее от него, нека завързва на главата си сардер.., и казва:”Както Бог низвергна първия измежду ангелите в пропастта, тъй нека освободи теб – Х…от тази лудост и ти даде отново ясен разум”
Сардйи, сард или саредр обозначаваРъждивочервен, кафяв или червеникав халцедон. Червната разновидност на халцедона о позната като каренол. –б.ред.

ТОПАЗ
Топазът расте към деветия час на деня в слънчевия пек, и то дори малко преди деветия час, тогава слънцето поради дневната горещина и движението на въздуха е съвършено чисто и твърде знойно. Той съдържа съвсем малко от въздуха и водата. Камъкът е бистър. Цветът му е повече златист отколкото жълт.
Топазът се съпротивлява на горещини и отрови,т.е. на отравяния и вражди.  Той не ги търпи, както морето не търпи замърсявания. Защото ако има отрова в хляба, месото, рибата или други храни, или пък във водата, виното и др, напитки и ако наблизо има топаз, от него веднага започва да се вдига пара.

ХАЛЦЕДОН
Халцедонът расте след спускането на мрака, когато слънцето почти се е скрило, но въздухът все още е топъл. Затова той черпи топлината си повече от въздуха отколкото от слънцето. Той има благотворни сили. Нека човек го носи така, че да се докосва до кожата му и то върху една от големите вени на тялото. По този начин камъкът предпазва човека от болести и го прави много устойчив против изблици на ярост. Който иска речта му да е спокойна и разсъдлива и да говори разумно, мека държи халцедон в ръката си и го стопля с дъха си така, че да овлажнее…
Халцедонът има много разновидности – халцедон(бледосив, сив, млечносин), сардер(кафяв, ръждив, тъмночервен), карнеол (червен, червено-оранжев), хризопраз (зелен) –б.ред

ХИАЦИНТ
Хиацинтът се ражда в първите часове на деня от огъня, тогава, когато въздухът е умерено топъл. Той е повече въздухоподобен, отколкото огнен. Затова си взаимодейства с въздуха и понякога изравнява собствената си температура с тази на въздуха. Но въпреки това е и огнен, защото произлиза от огъня.
При очни болести- да държи хиацинт срещу слънцето. Камъкът веднага ще си спомни, че произхожда от огъня и бързо ще се стопли. Тогава трябва да се навлажни с малко слюнка и бързо се слага върху очите, аз да се загреят. Ако това действие се повтаря често, очите отново ще станат ясни и здрави.
Хиацинтът е червен до кафяв прозрачен шпинел, известен още като чкинт, лал ,лигурий – б.ред.

ХРИЗОПРАЗ
Хризопразът расте в часа, когато слънцето окончателно е залязло. Тогава въздухът и водата са по-мътни и по-зеленикави от обикновено. Затова този камък развива силата си нощем, когато луната свети най-силно… но още не е пълна, ас вижда само наполовина.
Ако някой в някоя част на тялото си страда от подагра, нека слага хризопраз на болното място и подаграта ще изчезне.  Ако някой много се гневи, камъкът трябва да се допира до гръкляна му докато се стопли. Тогава човекът не може да произнесе вече нито една гневна дума.
Хризопразът е ярко-зелена разновидност на халцедона-б.ред.

ЯСПИС
Ясписът расте, когато слънцето след деветия час на деня започва да залязва. Той се стопля от огъня на слънцето, но всъщност носи в себе си повече от въздуха, отколкото от водата или от огъня. Среща се различно оцветен ,защото цветът на слънцето се мени от облаците,когато то е на заник.
Когато жена ражда, нека  държи в ръката си яспис, от часа на раждането през цялото време, през което е лехуса. През това време злите въздушни духове не могат да навредят на нея и детето и. Защото старата змия протяга език към потта на детето, което излиза от утробата на майката. А когато змия изкарва своя дъх някъде, на това място също трябва да се сложи яспис и дъхът и ще стане толкова слаб, че няма да е много вреден.
(известен още като “яшма” и “яшфе”.

Материалът е взет от сп. „Житно зърно” , 2/2001г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар