1 септември 2018 г.

Човекът сред природата

Честит първи септември! 
Нека идващата есен да ни донесе добри плодове!  
Споделям няколко размисли от Михаил Пришвин - един писател, посветен в тайните на Природата. 


Септември. Утрото е влажно, но небето обещава светъл ден. Денят изтича от нощта, както река от тъмен лес.

*

Есенни зори. И сутрин, и вечер заревото е жълто като зряла ябълка. В тия есенни дни надвечер жълтото небе силно заруменя и от това сякаш стана по-топло. Жълтозелената заря завършваше с неясно синя ивица, зад която се скриваше слънцето.

*

Ние можем дотолкова да се вживеем в природата, че когато се изправим до мравуняка и позовем по име позната мравка, то тя да остави за минутка своята работа и да дотича да ни поздрави.

*

Никой не умее така да се притаява, както водата, но и човешкото сърце понякога се скрива много надълбоко и оттам светва като заря над голяма тиха вода. Затаява се сърцето на човека и от това се ражда светлина.

*


Човекът, когото ти обичаш в мене, е, разбира се, по-добър от мене: аз не съм такъв. Но ти ме обичай – и аз ще се помъча да стана по-добър от себе си. 

*

Познаваш ли такава любов, когато ти нищо не получаваш и никога няма да получиш, а все пак чрез нея обичаш всичко около себе си, и ходиш по поля и ливади, и подбираш по багри сини метличини, дъхащи на мед, и небесносини незабравки?

*

Онзи малък дом, в който се раждаме, се руши от времето, както се руши гнездото на птиците: птиците отлитат в широкия простор и предоставят гнездото си на дъжда и бурята, а човекът е длъжен на всяка цена да достигне оня простор, където ще се почувства органично свързан с цялата земя, с нейния въздух, светлина, вода, огън, с цялото й население, за да бъде като в свой собствен дом.

*

Стоя и раста – аз съм растение. Стоя, раста и ходя – аз съм животно. Стоя, раста, вървя и мисля – аз съм човек.
Стоя – и чувствувам: земята е под краката ми, цялата земя. Опирам се на нея и се повдигам: а над мене е небето – цялото небе е мое.
И започва симфония от Бетховен, и нейната тема е: цялото небе е мое.

*

Моята посока. Основата е под краката ми – родната моя земя, а посоката ми определя всяко дърво с растежа си нагоре към светлината. Всичко останало е борба.


Няма коментари:

Публикуване на коментар