Приказка за чумата

Някога имало едно кралство. Един ден кралят се прибирал от лов, и застигнал на пътя една съсухрена старица, която едвам пъплела. Съжалил я кралят, спрял коня и я запитал:  - „Къде отиваш, бабо?” - „Ей, там към онова кралството съм тръгнала, сине, но сили не ми останаха.”  Метнал я кралят на коня зад себе си и я превел през крепостните стени, където й помогнал да слезе. Когато я спуснал на земята, тя се изправила пред него и казала: „Кралю, аз съм чумата.” Заскубал си косата кралят, завайкал се, че докарал чумата на собствения си кон, но тя му казала: „Слушай ме. От благодарност, че ми помогна, обещавам,че ще уморя само 1000 души.

Тръгнала чумата от къща на къща, всеки ден измирали хотара: 1000, 2000, 5000 ...когато броят стигнал десет хиляди, кралят, разярен тръгнал да я търси. Намерил я в един беден дом и закрещял: „Ти ме измами! Наруши обещанието си. Десет хиляди умряха вече.” Чумата се изправила и спокойно отвърнала: „Кралю, аз спазих обещанието си и уморих само 1000. Останалите умряха от страх.”

Та сега, по-спокойно с корона вируса.

Традиционни „защитни средства", с доказано действие са чесън, лук, хрян. Изяждайте по една скилидка чесън. Наравете си смес от настърган хрян ( коренчета се продават на пазара) и го залейте с лимонов сок. Пийте по една каафяна лъжичка сутрин на гладно.

Сокът от черните плодове на бъзака или направо плодчетата – замразени или  изсушени са мощен имуностимулатор.

И – не се поддавайте на паника. Страхът наистина води до пропукване на енергийната защита.

Горната приказка е взета от беседа наа Учителя Петър Дънов. В началото на 20. Век в Европа е върлувала другаа пандемия : „испанската болест”’ – друг вид много тежък грип. Ето как е лекувал Учителя:   

„Когато върлуваше испанската болест и задигна 6 милиона души по целия свят, попитаха ме как да се лекуват.  Казах им, че  според законите, които зная, да пият вряла вода и да ядат топли картофи и след седмица или десет дни кризата ще мине.

Направете опит. Нека кажат всички ония, които са опитали, какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? - Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят - за седемнадесет дена се поминаха хиляда и седемстотин души в София. И обясняваха: "А, имаше криза, усложнение и т.н." Казвам: тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето на вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън; работата е да се знае къде да се постави.  Из „Мировата любов”.