13 март 2020 г.

Великата майка


Поразяващ е контрастът между великолепието на природата, цъфтяща, приготвяща се за нов  
живот, и човешките градове, със свитите фигури, и угрижени, често маскирани лица. Да не говорим за света на медиите, където властва само една дума – вирус. Със или без корона.
Преди месеци казах в една лекция за 2020, че Великата майка ще ни научи на ред и порядък. В ранните си беседи и  в почти единствената си публикация „За науката и възпитанието”,  младият Петър Дънов говори за Великата майка - Природата, която възпитава своето дете – човека - като понякога го слага в реторатата си за да го пречисти. Е, в такъв период на пречистване е човечеството сега.
Много от нас знаеха, че така не може да продължи – разрушението, злините. които човек причинява на природата, рефлектират върху самия него.
Още ли не правите връзка между настоящата епидемия и откъсването на човека от здравословната естествена среда? Не е ли достатъчно, че и в двата епицентъра на епидмията са Ухан и Милано, има интензивна 5G завеса?  Толкова ли е трудно да стигне до управляващите че това има връзка с намаления имунитет? Прочетох, че преди да излезе в”грипна ваканция” парламентът е приел на първо четене „уреждане на закона за 5G антените у нас.” Какво още трябва да се случи за да се осъзнаем?
Какво засяга този вирус? – белите дробове. Хората умират от дихателна неостатъчност. Какво са белите дробове у нас? Дърво. То и така се нарича – бронхиално дърво. Засегнaт е органът, който има най-пряка връзка с природата. Човекът колко дървета изсече в своята алчност? И сега се задушава.
И още - белите дробове са нашите вътрешни крила. Те символизират свободата. „Дишам с пълни гърди”, „отдъхвам си” и други изрази показват състоянието на освободеност на мисълта и чувствата, на „ВДЪХНОВЕНИЕ”. А вдъхновение имаме, когато сме във връзка с Бога. Известно е в интергралната медицина,в психобиологията, че белодробните болести се проявяват  когато чувствата и мисълта са помрачени от тъга, страхове. 
Какво се случва в света? 
Съвременният човек е отрязъл крилата си! Уплел се е в мрежите на своето консуматорско и технологично общество. И сега – пред лицето на опасността, пак действаме по познатите начини: до телевизора и телефона сме и попиваме от тях страха и дезинформацията ( да, в много случи е дезинформация). И – опразваме магазините за да се запасим.
Предлагам алтернатитва, защото знам, че Великата Майка стои зад нея: излезете навън, излезте извън големия град, или от дома си. Работете в градината и двора. Дишайте с пълни гърди, погрейте се на пролетното слънце, дишайте свежия въздух. Знам, че ще дойде реакцията: трябва да си стоим по къщите да не се заразим. Така ли? Като хамстери в дупките си, запасени с храна?Страхът винаги е лош съветник. Разумната предпазливост е нещо друго. Разумно е да внесем повече хигиена в живота си, да ограничим част от контактите. Разумно е да се обърнем към себе си, да потърсим стожера, силата в нашата вътрешна същност. 
С други думи – навътре към Бога и навън към Природата са двата изхода. Цели два!
Поддържайте състояние на радост и любов, защото невромедиаторите, които пряко влияят на имунитета – допамин, серотонин, окситоцин – се активират при състояния на радост и любов!

Все още мисля, че България няма да бъде сериозно засегната от пандемията. Вярата ми се разколебава от насаждания страх, който създава едно мощно общо поле, егрегор на страх. Малко хора се задълбочават в статистиките за това, колко повече хора са загинали от инфаркти, инсулти и рак. Този вирус работи със страха. Но както и да е, нека да приемем мерките, които правителствата вземат, като разумни. Явно те имат повече информация за създаването и действието на този вирус. Няма да продължа в тази посока.
Най-простите природни средства, стабилизиращи имунната система, освен слънцето и чистия въздух, са някои билки и растения, доказали се във вековете: чесън, плодове от черен бъз, хрян, много топла преварена вода с малко лимонов сок и картофената „ангелска” супичка на Учителя Петър Дънов!
Без страх, без тъмнина, с любов и светлина!   

Няма коментари:

Публикуване на коментар