Подаръче и чудеса!

Днес, на Никулден се замислих за чудесата. Името на Свети Никола е свързано и с чудесата, и с даровете, и с щедростта. Ако се прочете житието на светеца ще разберем защо. Но във всеки могъщ образ в колективната човешка душа е вложено по-дълбоко съдържание, отвъд канона.

Тук трябва да е очакването по детски на Чудо. И на подаръче. Нали Санта Клаус, който изпълнява желанията ( и който по телевизията подарява телефончета - смайлче) е произлязал от този образ. В Западна Европа на този ден децата получават подаръци. Питала съм: „Ами на Коледа?” Казват ми: „Е, пак...” Получването и подаряването носят в себе си радост и за двете страни. Така, че не е излишно, да си дарим по нещо и сега, и на Коледа, и на Нова година. На утрешното новолуние в Стрелец се възлагат много очаквания, но те няма как да ни се случат, ако не сме приготвили душата си за дар и чудо.

Сега детето у нас, се подава изпод ежедневната ни маска и плахо се надява на чудо и на подаръче. Да му ги дадем! Огледайте се за чудеса наоколо. Да не бързаме, улисани в много важните си работи. „Възрастните са скучни” – каазва малкият принц. 

Отворете си очите и погледнете наоколо. Например врабчетата. Каква сила има в крачетата им за да подскочат по-високо от ръста си? Опитайте се, за радост  на минувачите да скочите като врабче.

 Ами снежинките? Може да съзерцаваме една снежинка докато се стопи в ръката ни. Казват, че няма две еднакви, не съм проверявала, но може да прегледате няколко милиона. 

А дърветата? Защо някои олисяха напълно, а други още се зеленеят?

Хайде да изброим няколко чудеса през този ден и да направим няколко. 

Предлагам да си подарим на деня на Свети Никола вълшебни очила за малките чудеса на деня. И ако през деня не видите поне три на брой, значи сте безнадеждно остарели и сбръчкани. И ще смятате, че като сте сложили шаран на трапезата, празникът е готов. А той е повече от един шаран...

Да, и чувалът с подаръци е отворен и оттам се подават разни неща: една мелодия от младостта, няколко танцови стъпки, малко смях с приятел, едно кафе с колегата – наздраве!, един телефонен разговор, от който ти става светличко,  един поглед, който ти стопля сърцето!  Може да е и нещо по-веществено, като един бонбон. Или чаша вино. ( оставям по-едрите, като  телефоните, телевизорите и прахосмукачките на  Дядо Коледа от телевизията). Ние сме по малките работи. Те не овехтяват, не се чупят, не се развалят.

 И пожелавам да започнат да ни се сбъдват разни неща, и като се започне от сега, та „до година до амина...” До амина на мен ми звучи като завинаги.

Пожелавам на всеки сбъдване! Нещо, което е съхранено от детството дълбоко в душата, забравено и съвсем „непрактично”.   Има една прекрасна повест на Ал. Грин „Алените платна”.   За една сбъдната мечта, идваща от едно чисто детско сърце и носена с пълна вяра! Но мечтата трябва да е само една. И вярата да бъде безусловна.

Честит празник Никулден!