12 декември 2018 г.

ЗВЕЗДИТЕ


Искаше ми се да споделя
нещо, носещо атмосферата на идващите празници и се сетих за моя любима беседа „Видяхме звездата.” През  2015 г. с ИК „Хермес направихме една книжка „Вяра, Надежда, Любов”, в която събрахме някои знакови беседи на Учителя, една от най-любимите ми е точно тази. Ето малък откъс от беседата „Видяхме звездата”.
Всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека е неговата звезда. И когато ще се ражда дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия звезди са големи като слънца. Сега ще кажете: Ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате. Някои от вас ще ги виждат след 4000 години; други – след 2000 години; трети – след 1000 години; четвърти – след 500 години, а някои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на време. За да се прояви човешката душа се изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци.
Следователно, хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава, или потъмнява.
Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят се различава по своята интензивност. Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно.
Защото звездата Негова видяхме на изток, и дойдохме да Му се поклоним“.
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога.
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.
До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш.
Под името „Христос“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в себе си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действа вътре в нас и приготвя пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният, Божественият Дух говори на наш език и казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край“. Ама какво трябва да се прави? Този Дух като срещна Павел, каза му: „Павле, пътят по който си тръгнал не е добър“. Кой си Ти, Господи? – Аз съм Исус със звездата, човекът, който донесох новото Божествено учение. Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертваш своя живот за благото на своите братя. И той каза: „Слушам, Господи, какво искаш от мене?“ – Иди сега при Ананий, и той ще те осведоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля с кръста Христов“. Друго е подразбирал Павел под тия думи. Той искал да каже: Ще се похваля с разумното Слово на Христа, ще се похваля с Духа Христов, който носи светлина за човечеството, светлина в нашия живот. Значи, светлина ни трябва в живота!
И тъй, тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тези трима мъдреци, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Вие мислите, че като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те разговаряли с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Има някаква особена светлина.
Казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя  и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал на вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
 8 февруари, 1925 г. в гр. София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар