Зимното слънцестоене е една от кардиналните точки в
природния годишен цикъл. Тази година то ще настъпи на 22.12 в 0ч. 23 мин. за
България.
Тези три дни от 22 до 24 включително са нй-късите през годината, с най-дългите сенки през деня.
Тези три дни от 22 до 24 включително са нй-късите през годината, с най-дългите сенки през деня.
Представете си едно виенско колело. В тези три дни ние сме в
най-ниската му точка, колелото леко е забавило ход, спряло е за момент, за да
тръгне нагоре. Това е зимното слънцестоене. След шест месеца, на 22-24 юни ще
сме се изкачили на върха на колелото и ще се наслаждаваме на изобилна светлина
и топлина.
А сега, сега цялата природа е затаила дъх, събрала се е в себе си, преди да се разгърне с нова сила,
стимулирана от слабичкото още Слънце. Така го усещаме в нашите географски
ширини. В сърцето на тъмнината и студа да не угасва светлината. Бъдникът гори цялата
нощ в огнището. Това е, което всъщност празнуваме по Коледа.Символизирано е с
раждането на едно дете. Повикът е да се взрем дълбоко в себе си, в онази наша
най-нежна, топла, доверчива детска същност. Тя е слаба във външия свят, но точно
тя е Божествената сила вътре в човека. Силното изглежда слабо, а това, което ни
се струва силно тук, е всъщност слабо във висшите светове.

Сега човешката и ангелскатаа йерархии се доближават и можем да усетим по-плътно
невидимите иначе помощници на човечеството.
Нека тези дни да преживеем тайнството на Рождество, без
значение дали фактически е станало точно сега. Сега слънцето пробива тъмнината
на най-дългите нощи и след зимното слънцестоене се увеличава светлината и
топлината. Виждаме, че и целият дохристиянски свят също
е празнувал зимното слънцестоене, за което свидетелстват на само ритуалите, но
и мегалитните обсерватории.
Човекът – микрокосмос е отражение наа макромосмоса. И у нас
сега вътрешното слънце, което Учителя нарича още „летящото око на душата”, може
да се свърже с Централното слънце и нов лъч да се проектира в живота ни за идващата година. Само трябва да утихнем и да се обърнем към истината в себе си, за
да се родим отново.
Астролозите разчитат знаците за годината по планетните
разположения в тези дни, а в Българската традиция се гадае на Игнажден и Бъдни
вечер.
Новото слънце отива да омилостиви двама мощни и неумолими
богове – Сатурн и Плутон. Това са Повелителя на кармата и времето
бог Хронос и владетелят на подземното царство, бог Хадес.
Това е в началото на годината, а при нейния завършек те ще
обединят силите си, двете планети ще образуват точен съвпад. Ще бъде трудно раждане. Старото трудно ще отсъпи
позициите си. И в отделния човешки живот и в обществения страхът ще се опита да вземе връх.
На помощ идват най-лъчезарните планети. Новороденото ще бъде
надарено от тях.
Юпитер ще донесе своя дар на Вярата и Истината. „Бъдете
истински, бъдете себе си и имайте Вяра!” Казва той.
Меркурий ще донесе умението и желанието за общуване, за да
осъзнаем изцеляващата сила на Добрата дума!
Венера ще поднесе дара на хармонията и благостта,
символизирани от знака Везни, на кротостта и състраданието. ( сидерално погледнато,
планетата се проектира в съзвездие Везни по време на слънцестоенето).
В тази история влъхвите са четири. Уран се намесва с мощната
си сила, разчиства пречките пред новото и носи дара на Стремежа към свобода. „Силата е с вас! Освободете се от страха, издигнете
гласа си ” - възвестява той – „пазете свободата на душата си!”
Ще завърша с две формули, които често си казвам напоследък:
"Мир, мир, мир Господи просим, разумност, светлина и сила в умовете на человеците."
„Нека Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар