28 февруари 2018 г.

Разговори с природните същества

Този материал беше публикуван в списание „Житно зърно” преди 15 години. Днес е още по-актуален. Хората не са осъзнали връзката си с природата и съществата, които я населяват.
Природното царство е отворено за нас, хората; интелигентността, проявяваща се в него, ни напомня, че за човека има само един път – към единството, към съгласието му с другите обитатели на планетата. Все повече достоверни източници предават послания от елементалите – съществата на природното царство.
Ще ви запознаем с две авторки, особено популярни – едната в  Западна Европа – Верена Щаел фон Холщайн, а другата - Танис Хелиуел – в Съединените Щати. Книгите не Верена Щаел “Разговори с природните същества” (с продължение ”Още разговори с природните същества”)  и  на Танис - “Лято с леприкони” са  много четени  по света.  


“Разговори с природните същества” съдържа разговорите на Верена Щаел фон Холщайн с елементалните същества: домашни духове, водни и огнени духове, някои дървесни и горски духове. Авторката им е дала имена. разкриващи чувството й за хумор: Мелничаря (домашен дух), Мокрия (воден дух), Въздушния (въздушен дух) и др. Ето някои интересни части от книгата, с надеждата, че ще бъде преведена на български език.

За празниците през годината

Въпрос: Какво става по време на Велики петък, погледнато като космическо събитие?
Воден елементал, наречен от авторката Мокрия:   На Велики петък всичко спира, природата затаява дъх. Това е една плашеща пауза. Ние, природните същества, не знаем , дори и аз не знам, дали и тази година ще настъпи Възкресението.
Въпрос: Искаш да кажеш, че някоя година може да не настъпи Великден?
Мокрия: Да, ние спираме дъха си. Всичко спира да се движи, нищо не помръдва. Ако покоят на Велики петък и Велика събота се наруши, това би донесло голяма разруха за света. На този ден светът умира.
Въпрос: Целият Велики петък ли?
Мокрия: От обед нататък, до момента, когато изгрее Великденското слънце.
Въпрос: От какво може да бъде нарушен покоят на Велики петък?
Мокрия: От много дейности, най-вече поради това че хората не знаят какво означава този ден. На този ден не трябва да се убива нищо, да не се обработва месо, да не се пролива никаква кръв. Хората трябва да не оперират, да не закачат почвата и да не късат растения.
Въпрос: Имат ли природните същества някаква специална задача по време на Страстната седмица?
Мокрия: Да , ние подготвяме новото раждане. Страстната седмица е винаги напролет. Това си има основание. Страстната седмица не е наесен и хората трябва малко повече да се замислят защо  тя е напролет, а не наесен, през Тъмното време на годината.
Въпрос: Всъщност това са две противоположности.
Мокрия: Това не са противоположности. Но вие още не го разбирате.
Всеки Велики петък отговаря донякъде на един вид слънчево затъмнение. И на истинския Велики петък е имало слънчево затъмнение.
Въпрос: Нима на всеки Велики петък се повтаря процесът на умирането  на Христос на кръста?
Мокрия: Да, това става всеки Велики петък.
Въпрос: Как вие, природните духове, преживявате това умиране на кръста?
Мокрия: Много болезнено. Цялата природа страда на този ден.
Въпрос: Може ли човекът да помогне с нещо?
Мокрия: Ако човекът пази покоя, мисли, съчувства, състрадава. Упражнявайте се в състраданието.
Въпрос: А вие знаете ли какво е състрадание?
Мокрия: Човекът има състрадание, не ние. Ние знаем какво е състраданието, но не можем да го изразим. Вие също знаете какво е Духът, но въпреки това не можете да го сътворите.
Въпрос: Ритуалите помагат ли в това време?
Мокрия: Да, разбира се. Преживяването на природните процеси, изразено чрез ритуал, е много важно за здравето на Земята. Колкото повече тези обичаи изчезват от Земята, толкова по-склеротична и болна става тя.

На Великден ние пеем и танцуваме

Въпрос: Може ли да ни кажеш какво става в природата в неделята на Великден?
Мокрия: Тя тържествува. Тя тържествува, независимо дали вали или не. Но най-често на Великден огрява слънце, макар и за малко. Природата се радва и празнува, това е невероятна красота. Камъните танцуват с огъня, огънят танцува с водата. Ние празнуваме обновяването на света. Без Великден този свят би престанал да съществува. И така е всяка година в неделята на Великден.
Въпрос: Колко дълго празнувате? Един ден, 40 дни, 50 дни?
Мокрия: До Възнесението на 40-тия ден.
Въпрос: Какво означава възнесението за човечеството и Земята?
Мокрия: Възнесението означава свързването на Христос с етерното пространство на Земята. За нас, етерните същества, това е почти същото, каквото за вас означава Велиден. За нас то е нещо като Възкресение. И в момента възкресението в етерното пространство е осезаемо. Етерният Христос сега преобразува нашия етерен свят.
Въпрос: Кой е Светият Дух и каква е неговата роля на Петдесетница?
Мокрия: Не е моя работа да говоря за това. Тук моята компетентност като водно същество свършва.
Въпрос: Все пак можеш ли да кажеш какво става в природата на Петдесетница?
Мокрия: За природата Петдесетницата е радост и изцеление. Това, което ние, природните същества, разбираме от Педесетницата, е въздействието на Светия Дух. Това е доброволно дадено изцеление, идващо от небесните висини.
Въпрос: И може би целебни сили, които нахлуват в природата?
Мокрия: Да. Много рани, които са ни били нанесени от хората и Другите, се излекуват по това време.
Въпрос: Какво става на Йохани в природата?
Мокрия: На Йохани започва кристализацията на космическите сили в почвата.
Въпрос: Празнувате ли този ден?
Мокрия: Да. И даваме най-доброто от нас на кристалите в земята.

   По време на тринадесетте свети нощи небето е отворено.

Въпрос: Какво означава Коледата за природата?
Мокрия: Това са 12 свети дни и 13 свети нощи. Не забравяй, че има 13 свети нощи! Първата нощ е на 24 срещу 25 декември, а последната – срещу 6 януари.
Въпрос: Какво става в природата  през тези нощи?
Мокрия: През този период природата възприема космичните сили съвсем пряко. Небето тогава е отворено и би трябвало хората да подредят живота си така, че  по време на тези 12 свети дни и 13 свети нощи да не правят нищо друго, освен да медитират. Това би било най-доброто. Но в нормалния човешки живот това не става. През тези дни и нощи световните Йерархии излизат и се проявяват всяка на своя определен ден и нощ.  Затова и нощите са 13.
Въпрос: Но как да разбираме това, нали Ангелските йерархии са само 9?
Мокрия: Това са Минералното царство, Растителното царство, Животинското царство, хората и деветте Ангелски йерархии. Всъщност над Ангелските йерархии има още други, но те са толкова далече, че не играят роля.
Въпрос: И всяка от тези йерархии има своята нощ?
Мокрия: Така е.  Нощта на 24 срещу 25 декември е нощта на Минералното царство. След това идват нощите на Растителното царство, на Животинското и т.н.
Въпрос: Има ли навечерието на Нова година някакво особено значение?
 Мокрия: Да, Новогодишната нощ е точно по средата на 12-те свети дни и разделя годините. 31 декември е много важен ден. Това е денят на равносметката.
Въпрос: На този ден хората трябва да се обърнат назад към изтеклата година?
Мокрия: Непременно.
Въпрос: Има ли 31 декември значение и за природата?
Мокрия: Не особено. Природата не гледа назад. Това не е необходимо.

Всеки човек има своето дърво

         (Из разговор с един домашен дух, наречен от В. Холщайн Мелничаря )

Въпрос: Дали ще е добре, ако човек иска да помогне на природните същества, да започне да се грижи за парче земя или за някоя местност и да се погрижи да доставя радост на обитаващите там природни същества? 
Мелничаря: Да. Така ще се развие приятелство. Най- сигурно това започва с едно дърво. Всеки човек има някъде своето дърво. Той може изобщо да не го види през живота си, но въпреки това то съществува. Когато човек се грижи за едно дърво, което може въобще да не е неговото дърво, с това се създава приятелство между него и дървесните същества. Тогава те ще могат да си общуват. Децата правят това спонтанно.  Те често знаят как се чувства едно дърво и това може да се развие до степен, че да има истински разговори между тях и дървото. Дървесните същества са относително близки до човешките същества, с тях най-лесно се прави връзка. Дърветата са много отворени към хората, но трябва да установите истинско приятелство с тях, както сме го направили аз и моят народ. Това ще ви отнеме известно време.
Въпрос: Кои дървета на какви хора съответстват?
Мелничаря: Няма определени групи. Това е нещо съвсем индивидуално.
Въпрос: Как може човек да установи, кое е неговото дърво?
Мелничаря: Като го почувства.
Въпрос: Знаеш ли кое е моето дърво?
Мелничаря: Да. То не расте наблизо. Това е една череша. Тя расте на една ливада, до нея тече поток. Напролет наоколо цъфтят огромни поля от рапица.

Малки жертвоприношения 

Въпрос: Какво още може да направи човек за природните същества?

Мелничаря: Някога имаше хубав обичай човек да отделя малко от своите напитки за природните духове. Това може да стане сред природата, като човек отлее на земята малко от това, което пие в момента. Достатъчно е просто да отлее една глътка някъде. В жилището също може да се отлее една глътка на пода, по-добре е обаче да се отсипе малко и да се постави някъде.
Тук е важен жестът на пожертвувание. Важно е човек да сподели нещо, което той самият обича. Не е нужно да разсъждаваш какво най-много обича домашният дух. Дай от това, което ти самият обичаш най-много и го постави някъде, докато изсъхне. Нещо повече, което можете да направите, е на определени дни да раздадете нещо –  може да бъде като благодарност за някое дело, което е сполучило. Добре би било тази посветена храна да се оставя отгоре върху някакъв шкаф, там тя е на спокойствие.
Въпрос: Има ли и други възможности?
Мелничаря: Природните същества много обичат да има жива музика в къщата. Ние обичаме, когато хората свирят. Може и да изпееш песен. Няма нужда това да е арията на Кралицата на нощта, и детска песничка е достатъчна.


из    Лято с леприконите

 Танис Хелиуел


 *леприкон – природен дух, обитаващ предимно домовете и населените места в миналото.
Книгата на Танис Хелиуел е с подзаглавие “Една истинска история” и описва преживяванията на авторката преди десет години, когато тя наема една самотна къща в Ирландия и с това започват разговорите й с природните същества, които я посвещават в някои дълбоки тайни на природата. В следващите години Танис организира курсове и семинари за себеразвитие по цял свят.
Поместваме два малки откъса от нейната книга.

– Хората май имат доста истории за феи –  забелязах аз . – А вие имате ли истории за нас?
– Повечето от вашите истории ни депресират – отговори леприконът искрено. – Помисли за Дикенс, Шекспир, Достоевски и ще разбереш какво имам предвид. Темите от тези истории са една от причините да не правим връзка с хората. Любимите ни човешки истории са онези, за чието написване сме помогнали ние, като “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол, сериите за Нарния на К.Люис.
Аз изведнъж осъзнах нещо, което исках да проверя.
– Историите не са само за забавление, нали? – попитах. – Те са записи на човешкото съзнание – не индивидуалното, а това на цялата ни раса. Историите са като имената – те показват кои сме ние.
– Абсолютно! – възкликна той.
– От години имам съпротива да чета вестници и да гледам новините по телевизията. Намирам тези медии не просто за депресиращи, но и за неприлични. Те засилват идеята, че нашият свят е мръсотия и създават негативни мисъл-форми на насилие. Така е, нали?
– Абсолютно! – извика той отново.
– Проблемът е – продължих аз объркано, – че освен да кажа на другите това, което току-що ти казах, не знам какво друго да направя. Имаш ли някакви идеи?
– Абсолютно! – изкрещя той за трети път. – Трябва да им разкажеш една различна история. Кажи на хората за нас и продължавай да подкрепяш онези, които поддържат Земята и живота на нея.
– Да не би да ми препоръчваш да напиша книга за вас или да започна курсове? –   попитах, осъзнавайки отговорността.
– Всичко това, но в лек и радостен дух –  каза той, като ми се усмихна.

****

Попитах го сериозно:
– Имаш ли някакви идеи как хората могат да работят по-ефективно с елементалите?
– Много идеи – отвърна той, очевидно нетърпелив да бъде запитан. – За всеки случай съм написал нещо, което наричам:
Десет начина, по които хората могат да работят с елементалите

1.     Вярвайте в елементалите. Вярата на човека засилва елементалите и им придава енергия.
2.     Бъдете щастливи и ентусиазирани. Елементалите не се привличат от тъжни и депресирани хора.
3.     Посещавайте колкото е възможно по-често здравословни места в природата.
Разхождайте се в горите, по брега на морето, лягайте на ливадите, слушайте птиците, сядайте при потоците. Навлизайте в истинската вибрация на Земята и слушайте какво иска тя. Хората ще пречистят своите вибрации, ако правят това.
4.     Почитайте красотата на природата. Когато хората правят това, елементалите биват привлечени към тях.
5.     Работете в сътрудничество с природата като засаждате дървета, отглеждате цветя, храните птиците.
6.     Изпращайте енергия на елементалите, които се грижат за дърветата, водата, цветята и планините, за да ги поддържат здрави. Правете това с радост и благодарност.
7.     Учете и другите да ценят природата. Правете го с любов и радост и тези хора ще започнат да разбират нуждите на Земята.
8.      Правете нещата спонтанно. Освободете се от свръх-планиране и организиране.
9.     Отделете всеки ден време, в което да не правите нищо. Оставете място едновременно в къщата и в главата си, за да стане чудото.
10.  За да се свържете с елементал, който иска да работи с вас, седнете на тихо място сред природата, затворете си очите и повикайте този елементал. Забележете какъв елементал ще дойде. Попитайте какъв е неговият дар и как се казва. Слушайте какво ви казва той, изпълнявайте съветите му и вашите взаимоотношения ще стават все по-здрави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар