Растителното царство

      (извадки от книгата на Пол Седир “Окултна анатомия и физиология на растението”)

                            “ И рече Бог: да произведе земята злак,трева що дава семе  по свой род и подобие,  и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него.                               Тъй и стана.”   Ден трети .   Битие, гл. 1 стих 11

    Растителното царство е могло да се появи тогава, когато е се е образувала твърдата почва (третия ден на Сътворението) Тогава на планетата е слязла жизнената вълна, която за първи път е внесла живот върху неодушевената до тогава земна повърхност. Тази вълна е символ на красотата, поради което растителното царство е посветено на Венера. Растителният живот се явява като резултат от взаимодействието на слънчевата светлина с жизнената искра на Земята.

       До грехопадението на човека растенията са представлявали част от вътрешната страна на рая, но след него корените са изгубили своята святост и се присъединили към елемента земя. Само цветовете са запазили райския си характер.

    Растението има три главни части, от които произлизат всички негови органи по пътя на индивидуализирането.

    1.Общата маса на растението е образувана от клетъчна тъкан, която може да се разглежда като негова храносмилателна система. Тази тъкан се индивидуализира като корен, който отговаря на червата при животните и като семе, отговарящо на зародиша.

2.     Празнините между клетките образуват така наречените трабекули, които проникват навсякъде в растението и разнасят хранителните вещества. Те отговарят на кръвоносните съдове при животните  и човека. Индивидуализирането им образува  стеблото - кръвоносната система и плодника - женския полов орган.

3.     В клетъчната тъкан на повечето растения се намират и други трабекули във вид на спирали,които разнасят въздуха. Листът е индивидуализация на тази тъкан и отговаря на белия дроб на животните и човека.

Или накратко - растението има корен,заровен в земята - това е стомахът, който изсмуква хранителни вщества от почвата. Листата, разположени във водата или във въздуха играят роля на бял дроб; те възприемат светлината и газовете, необходими за възстановяване на силите, които оживяват тъканите на растението. Тези сили са съсредоточени в хлорофила, зелената кръв на растението.

Различните му части се съобщават чрез спираловидните каналчета.

Ембрионалното развитие на растението се дели на три периода:

Посяване на зърното във влажната земя.

Покълване: трите части на зародиша започват да прорастват, хранейки се от семеноделите /белтъчните вещества вътре в зародиша/ като пускат коренче надолу и стръкче нагоре.

Поникване: коренът започва да изсмуква хранителни вещества от почвата, растението създава своите дихателни и храносмилателни органи - то вече се е родило!

    Минералте в почвата са под влияние на планетата Сатурн. Под въздействието на Слъцето връзките на техните атоми се разхлабват, елиминират Сатурновото сцепление и зърното може да расте.

    СТЪБЛО - Юпитер, Венера и Луната стимулират растенето на стъблото, Марс го подсилва още повече, а Сатурн дава твърдата обвивка и образуването на възли по растението.

     КЛОНИ - явяват се като резултат на стремежа на растението да се освободи от своята неподвижност. Особено през пролетта Меркуриевата жизнена сила се бори с подтискащото Сатурново влияние. Венера помага за образуването на млади клончета и пъпки.

     ЦВЕТЪТ се образува основно под влиянието на Юпитер и Венера. Всъщност и другите планети оказват влияние за това и придават различната окраска и аромат.

Оцветяването е проява на любовта при растенията.

      ПЛОД -  След цъфтежа силите на растението се пренасят в плода. Всичките седем планети влияят в различна степен и определят неговия вкус. Узряването става под влияние на Слънцето.